Наскоро с моя колежка нищихме досадната тема за кофтито българско Черноморие, за лудницата и заразите по него. Хвалехме спокойствието и комфорта който лъха от плажовете на друго европейски морски държави. И се замислих- по какво бленуваме? По тишината и красотата? По липсата на досадни претъпкани булеварди? Или на пустотата, която ни обзема когато останем сами със себе си?
Аз залагам на последното, за съжаление.